Неотдавнашен изследователски проект, финансиран от Независимата комисия за разследване на сексуалното насилие над деца, изследва какво означава да имаш деца и родителската отговорност след преживяване на сексуално насилие в детството и юношеството.
Един на всеки седем възрастни е преживял сексуално насилие в детството и юношеството
Проучвания на недекларирани престъпления показват, че един на всеки седем възрастни е преживял сексуално насилие през детството и юношеството. Все още обаче е до голяма степен неизвестно какво означава за засегнатите самите те да имат деца и да поемат родителска отговорност като възрастни. Изследователски проект, финансиран от Независимата комисия за разследване на сексуалното насилие над деца, е разгледал този въпрос.
Над 600 засегнати лица участваха
Проектът е проведен под ръководството на проф. д-р Барбара Кавеман, социолог в Института за социални изследвания по въпросите на пола (SoFFI F. в рамките на SOCLES) и член на комисията. Участваха над 600 души. Изследователският проект завърши с публикувано днес проучване, в което изследователите изследват следните въпроси:
- Как се чувстват хората, преживели сексуално насилие в детството си, когато имат свои собствени деца?
- По какви причини те активно решават да имат или да не имат свои собствени деца?
- Какви страхове и притеснения имат те и каква роля играе техният личен опит в това?
- От каква подкрепа се нуждаят?
Личният опит играе важна роля
„За много от анкетираните, собственият им опит с това, че са били засегнати, играе важна роля, когато обмислят да станат родители. Те критично преценяват дали ще могат да защитят и да се грижат правилно за децата си. Доверителното и подкрепящо партньорство често се разглежда като предпоставка за биологично родителство“, казва проф. д-р Барбара Кавеман.
Последиците от насилието имат дълбоко въздействие
Изследователят добавя: „Последиците от насилието обаче често водят до трудности при намирането и поддържането на такава връзка. Преживяването на сексуалността също може да бъде трудно за засегнатите и понякога е невъзможно. Някои респонденти са решили да не имат свои собствени деца, защото са се страхували, че собствените им преживявания на насилие биха могли да повлияят негативно на децата им, например, че ще ги натоварят твърде много с последствията от насилието или няма да могат да се грижат за тях адекватно поради изтощение.“
Притеснения, страхове и умения
Повечето от анкетираните са избрали да имат деца. Макар че много от тревогите и конфликтите, с които се сблъскват, са от значение за всички родители, възникват определени предизвикателства, които са тясно свързани с техния специфичен опит с насилие. Например, решението да говорят с детето си за сексуалното насилие, което са преживели.
Ава Анна Йохансон, оцеляла и майка на две възрастни деца, участва в изследователския проект и описва това предизвикателство от собствения си опит: „Дълго време изобщо не можех да говоря за преживяванията си. След като преодолях мълчанието си, предизвикателството беше да намеря подходящ за възрастта им начин да говоря с децата и да им обяснявам нещата. Беше особено важно да им дам пространство да задават въпроси. Оттогава говорим по темата от време на време и негативните модели, свързани с травмата, не продължават безконтролно.“
Как мога да защитя децата си?
Един от въпросите, които тревожат много засегнати родители, е как те, които самите не са били защитени като деца, могат да защитят собствените си деца от сексуално насилие и да се справят със страха от собствения си провал. Клаас Льопман също участва в изследователския проект. Той е баща на три деца и член на консултативния съвет на оцелелите към Независимия комисар по въпросите на сексуалното насилие над деца (UBSKM).
Вземете сериозно преживяванията на засегнатите родители
Той е наясно с трудния характер на този проблем, но също така признава уникалните умения, които притежават родители с лична история на насилие, умения, които все още са твърде недостатъчно използвани от обществото: „Да приемаме засегнатите родители сериозно в техните преживявания, да ги виждаме и изслушваме, за мен е защита на детето в действие. Справянето със собствената травма може значително да допринесе за развиване на умения за взаимодействие с децата“, казва Льопман.
„Преживяната несправедливост не може да попречи на чувствителната, любяща и защитна връзка между родител и дете. Важно е, както в личен, така и в професионален контекст, да признаем тази сила у родителите, да приемаме сериозно техните притеснения, да разпознаваме опасностите и да се възползваме от възможностите, които възникват“, добавя бащата на три деца.
Препоръки за политика и система за подкрепа
Въз основа на резултатите от изследователския проект бяха разработени препоръки за политики и система за подкрепа за това как по-добре да се подкрепят жертвите на сексуализирано насилие в детството и юношеството при семейното им планиране, грижите по време на бременност и раждане, както и в ежедневието им като родители.
Вземане предвид на засегнатите родители в професионалната им работа, както и в обучението и по-нататъшното образование
Това не изисква непременно изцяло нови услуги. Вместо това, съществуващите услуги трябва да се справят с проблема с родителите, засегнати от сексуално насилие в детска и юношеска възраст. Например, необходими са подходящи информационни предложения в рамките на курсове за родители, семейно консултиране и програми за семейно образование. Тази информация е от решаващо значение и за специалистите по социална работа и образование и трябва да бъде включена в тяхното първоначално и продължаващо обучение.
Центровете за родителство и семейно консултиране трябва да вземат предвид нуждите на засегнатите родители, точно както специализираните консултативни центрове за сексуално насилие разглеждат темата за родителството. Освен това е важно да се насърчава обменът и работата в мрежа между засегнатите родители, например чрез групи за самопомощ и инициативи.
Изтеглете проучването: „Родителство след сексуално насилие в детството и юношеството“
Източник: Независима комисия за разследване на сексуално насилие над деца, прессъобщение, 4 март 2025 г.
