Преди около година Лена* се свърза с нас и поиска помощ на английски. Лена идва от западноафриканска страна и живее в Хюхтинг като самотна майка с три малки деца. За първоначалната ни консултация Лена пристигна с най-малкия си син, за когото все още не беше намерила място в детска градина. От чантата, прикрепена към количката, Лена извади голяма купчина писма и въздъхна: „Напълно съм затрупана с писма!“
Това е изречение, което чуваме често, когато консултираме и подкрепяме семейства. Много от семействата, които търсят нашата помощ, живеят в Германия само от няколко години. Въпреки че повечето търсят работа или имат работа, семействата, които консултираме, разчитат на социална помощ или друга финансова помощ. Много от тях са самотни родители с няколко малки деца, които все още не са намерили места за гледане на деца. Това често води до множество малки и големи предизвикателства, свързани със семейството и финансите, които се натрупват наведнъж.
Докато работим със семействата, за да се справим с тези предизвикателства стъпка по стъпка, многократно се сблъскваме с факта, че само малки промени в ежедневието могат да доведат до по-големи промени в техните обстоятелства. Например, само когато са осигурени грижи за всички деца, когато може да се осъществи самостоятелно телефонно обаждане или когато са разбрани всички ежедневни бюрократични изисквания в Германия, родителите могат дори да започнат да мислят за започване на работа или професионално обучение.
„Сега съм готов/а“
Лена преживява нещо подобно по време на нашата консултация. Заедно с Лена получаваме обща представа за нейната ситуация още при първоначалните срещи. Младата самотна майка изразява няколко притеснения. Липсва ѝ място в детска градина за най-малкото си дете, настоящият ѝ апартамент е твърде малък и се нуждае от ремонт, постоянните писма от бюрото по труда са сложни, а освен това трябва да подаде заявление за авансово плащане на издръжка за дете.
Многобройните бюрократични изисквания за осигуряване на прехраната ѝ са непосилни за Лена. В ежедневието ѝ, жонглирайки с хаоса с писма и грижи за деца, почти не ѝ остава време да мисли за другите си желания: да се срещне отново с други майки, да посети курс по немски, може би да започне чиракуване…
През следващите месеци ще работим с Лена стъпка по стъпка, за да проучим как можем да отговорим на нейните нужди. Ще обменяме и идеи в екипа: Нашият квартален съветник има предложения за групови дейности, които Лена би могла да хареса, и обсъжда с нас дали бихме могли да предложим на самотната майка допълнителна подкрепа от службите за деца и младежи. Когато Лена става все по-претоварена и неспособна да се справи, ние повикаме нашия системен терапевт, който провежда подкрепящ разговор с нея.
Работейки съвместно с колежка, ние търсим езикови курсове с грижи за деца, придружаваме Лена до регистрацията, обсъждаме входящите писма, осъществяваме съвместни телефонни разговори с властите и отговаряме на допълнителни въпроси. Лена започва да разбира по-добре писмата и да осъществява първите си телефонни разговори самостоятелно.
Чрез други ангажименти в квартала, като например записване в детска градина или групови занимания, Лена става все по-уверена в говоренето на немски. По време на нашите консултации също започваме да разменяме все повече и повече изречения на немски, докато един ден Лена внезапно и гордо обявява: „Издържах курса си по немски език B1. Отсега нататък съм готова да говоря само немски!“
„Попълних ли всичко правилно?“
Днес Лена е в офиса ни и попълва заявление за авансово плащане на издръжка за дете. Някои полета са бързо попълнени, след това от време на време се намръщва, рови се из документите, които е донесла със себе си, попълва още, и накрая ме поглежда бързо: „Така ли е?“
Разглеждам планината от документи за кандидатстване, предлагайки насоки и обяснения за някои от особено сложните въпроси. Лена е успокоена, че понякога трябва да помисля за момент или да потърся нещо и че открито си го признавам. Със спокойни и окуражаващи думи тя продължава да попълва заявлението.
„Когато децата ми са на детска градина, не искам да седя вкъщи и да се взирам в стената!“
Заявлението е напълно попълнено. Дали Лена изобщо си спомня колко различни бяха нещата преди година? Тя се смее, горда с постигнатото днес. Сега, когато ежедневните писма вече не са непосилни, можем да се заемем с по-големите въпроси. Какво следва с кариерата ѝ?
Лена иска да завърши текущия си курс по немски и след това евентуално да продължи обучението си като продавач-консултант. Тя все още не е сигурна как да го направи, затова обсъждаме заедно следващите стъпки: насрочване на информационни сесии в институции за допълнително образование и разговор с бюрото по труда.
Лена е щастлива, че има цели. „Когато децата ми са на детска градина, не искам да седя вкъщи и да се взирам в стената!“ Това е изречение, което често чуваме в работата си по проекти. Семейството често е важна мотивация и това важи и за Лена: „Преживях много. Искам децата ми да имат по-добър живот.“.
*Името е променено
„Strong for Families“ (StafF) е цялостен проект за подкрепа, който помага на вас и вашето семейство в районите Хемелинген и Хухтинг, свързва ви с местни възможности за консултиране, свободно време и образование, и ви предоставя насоки за заетост. Нашата подкрепа се предоставя от екип от консултанти от Асоциацията Inner Mission и Службата за социални услуги. Работим в тясно сътрудничество със семейните центрове, центъра за работа и ръководството на квартала.
Свържете се с координатора на проекта StafF!
Проектът „Силни за семействата“ се финансира от Федералното министерство на труда и социалните въпроси и Европейския социален фонд като част от програмата „Akti(F)“.
Йохана Боос работи като образователен специалист за Inner Mission и подкрепя родителите в бременския квартал Хухтинг в проекта „Силни за семействата“ (StafF).